Етикет: 2018

Ново ръководство избраха членовете на Териториална секция на Българска библиотечно-информационна асоциация /ББИА/- Враца по време на отчетно-изборно събрание. Дългогодишният председател Антоанета Георгиева отчете дейността на организацията.

При пълно мнозинство бе избрано ново ръководство. Начело на ББИА секция Враца застава Петя Маринова от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Срещата продължи с дискусия свързана с проблеми, които вълнуват библиотечните специалисти от област Враца.

Увеличение в броя на новите читатели отчете Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца през 2018 г.

„През периода културната институция има 87 186 посещения от реални читатели в залите на библиотеката и 188 393 виртуални от потребители, които са се възползвали от информационните ресурси чрез Интернет. Раздадени са 137 166 библиотечни документа и са регистрирани 4 800 нови читатели, което е със 188 повече от 2017 г.”, уточни директорът на РБ „Христо Ботев” Силвия Врачовска.

Библиотеката продължава да надгражда позициите си във виртуалното пространство и успешната комуникация с медии и общественост, като увеличи и разнообрази каналите си за разпространение на информация. За втора поредна година акцент в работата e организацията на тематични инициативи, под формата на предизвикателства, ателиета и творчески академии, насочени към различни целеви групи – #VlogOn „Направи си сам: забавно лято във Враца”, „Кафене на знанието #Свободен ли си?”, работилница „Арт дизайн: Book слоган”, академия за творческо писане, разработване на образователна игра „Научи за Ботев”, интерактивна разходка в библиотеката чрез инициативата „Светулки”. Целите на събитията, които се организират са обвързани с мисията на обществените библиотеки – да удовлетвори потребностите на отделните лица и групи от образование, информация и личностно развитие, в това число от развлечение и занимания през свободното време. Основен приоритет е насърчаване на гражданското участие и подкрепа в мисията – четене за всички.

В края на 2018 г. фондът на библиотеката наброява 263 323 библиотечни документа /БД/ на стойност 457 995,64 лв. от всички отрасли на знанието и на различни носители на информация. Новопостъпилите през годината са 3 773 БД на стойност 36 437,52 лв. Броят им е с 448 повече в сравнение с 2017 г. Положителният резултат в комплектуване фондовете на библиотеката е постигнат, благодарение на реализирания проект на Министерство на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. Финансирането за РБ „Христо Ботев” – Враца бе на стойност 8 200 лв.

„Екипът изпрати една от най-успешните си години. 2018-а бе белязана с високи отличия за съхраняване и популяризиране на нематериалното културно наследство, както и успешно реализирани програми за деца и тийнейджъри. Благодарение на креативността и упоритата работа, амбициозните цели, поставени през първите месеци се увенчаха с търсения успех. Реализирането на проекта „Карта на времето: Създаване на дигитален архив на регион Враца – ХХ век – история, култура, бит и традиции, забележителности” донесе на екипа на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца Наградата на кмета на Община Враца за 2018 г. в областта на културата, както и диплом за номинация за Националната награда „Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категория „Библиотеки и библиотечно дело” за 2018 г. Екипът получи и наградата за най-добра работа с деца на Фондация „Америка за България“ #ВМУЗЕЯСМЕ. Това е и високата оценка за неспирната енергия и креативност, които влагаме при реализирането на летните програми. Смелите ни проекти обаче не спират до тук”, допълни Врачовска.

Годишното отчетно събрание уважиха председателят на комисията по култура Красимир Ангелов, общинските съветници Владислава Лакова и Георги Генов, Хари Георгиев – старши експерт „Културни събития” в Община Враца и представители на медии.

Изложба на коледни и новогодишни песнички и книжки на децата от миналия век под надслов „Коледен звън” е подредена в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. По традиция в дните преди Коледа библиотеката показва атрактивни свои колекции, които чрез посланията на времето ни връщат столетие назад във времето – в Стара Враца. Тази година акцентът е върху любимите мелодии и разкази от началото на ХХ век.

„От Никулден започва така нареченият „зимен увеселителен сезон” в Стара Враца, който продължава чак до Тудоровата неделя и е официално откриван в читалището с драматизация, декламации и музикални номера. От Никулден започва и раздаването на новогодишните честитки. Всъщност богатата и атрактивна програма, която съпътства Коледните, Новогодишните и всички зимни празници преди столетие оригинално съчетава възрожденските традиции и новите моди, донесени от Западна Европа и Америка за посрещане на празниците навън на площада, в читалищния салон или балната зала, вечеринките и забавите на хижата. Започва да звучи като зимна приказка този разказ от нашата празнична книжка, който днес припомнихме в сайта „Карта на времето” . Тази година, нашата Коледна приказка започва тогава – преди близо столетие и е за една зимна песничка и едно българско хоро, които са част не само от традицията на врачани, но и на всички българи тук и по света”, разказа краеведът при РБ „Христо Ботев” Калина Тодорова.

Учениците от СУ „Козма Тричков” – Враца „извикаха” зимата с вълшебните думи на песничката „Шаро и първият сняг”. Автор, на които е врачанинът Цветан Ангелов.

„Останал от малък сирак – едва осем годишен, със смъртта на милата му майчица си отива и детството. Той е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца.

От милата си майка и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Това предопределя и съдбата му на поет”, припомни Милена Николова.

Дунавското хоро е другият акцент в изложбата.

„Много говорихме и писахме през последните години за Духовата музика – емблемата на Северозападна България. Днес намирам още един повод да припомня, че емблемата пък на Духовата музика е Дико Илиев – „Дунавското” – символ на българския празник. Но нашата изложба е богата – ще минете през различите моди и музикални символи, ще се върнете в годините назад по вечеринките, благотворителните балово и дискотеките с хубав спомен, намигване и усмивка. Целта на нашата изложба е да стигнем до сърцата на хората и всеки да открие своята коледна мелодия  – тази, която през годините споделя с любимите хора. Пожелавам ви светли дни – и да не забравяме, че този блясък е само празнично отражение на истинския, на небесния огън в душите”, обобщи Калина Тодорова.

На Вашето внимание представяме най-четените книги за месец ноември. Още заглавия, налични в библиотеката, можете да потърсите в нашия Интернет каталог на този уеб адрес http://catalog-library.rimex-ltd.com/absw/abs.htm

Директорът на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца Силвия Врачовска и зам.-кметът Петя Долапчиева откриха XV регионална краеведска конференция. Поздрав към изследователите, допринесли за превръщането на конференцията в един от най-значимите форуми на Северозападна България изказа и зам.-директорът и преподавател във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – Филиал Враца гл. ас. д-р Даринка Костадинова.

Участие взеха представители на културните институции от Северозападна България – регионалните библиотеки, музеите и архивите от Видин, Монтана и Враца, Исторически музей – Оряхово, читалищните библиотеки от региона, представители на Природен парк „Врачански Балкан”, ученици от СУ „Христо Ботев” и клуб „Роден край” – Търнак, представители на Регионално краеведско дружество – Враца, изследователи от БАН.

„Традиционна медицина и лечебната сила на природата” събра различни гледни точки към една вечна тема, поредното предизвикателство и празник за изследователите от Северозападна България.

„Интересът към днешната тема е разбираем и смятам, че с нашата конференция съвсем навреме поставяме акцент върху традициите на народната медицина, представяйки ги именно като една богата хилядолетна система от знание и натрупан опит в областта на медицината”, каза при откриването краеведът към РБ „Христо Ботев” – Враца Калина Тодорова.

Друг важен момент е билкосъбирането и богатството на природните ресурси на Врачанския балкан и Дунавската равнина. Интерес предизвиква и темата за курорта на Северозападна България – Вършец.

Представените доклади ще бъдат издадени в сборник.

Общо 110 книги получи Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Придобивката е дарение от Сдружение за градски читални. Разнообразните четива са художествена, отраслева и детска литература. Заглавията скоро ще бъдат на разположение на читателите.

От началото на годината, това е четвъртото дарение, което Сдружението изпраща на РБ „Христо Ботев” – Враца.

Общо 1 667 нови читатели регистрира Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца в рамките на инициативата Дни на отворените врати – 31 октомври – 10 ноември. За периода са направени 834 едногодишни карти в отдел „Заемна за дома”, 582 в Детски отдел и 251 във филиала в ж.к. „Дъбника”.

В дните от 31 октомври до 10 ноември с богатия библиотечен фонд в различните отели и работата на специалистите се запознаха 641 посетители. Сред тях най-активни бяха децата от начален курс. Малките читатели взеха участие в 12 събития в Детски отдел.

Тийнейджърите се впуснаха в състезанието „1000 причини да се гордеем, че сме българи”, интерактивната разходка и игра „Светулки” и срещата с Мартин Колев, който представи книгата си „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа”.

Видео със снимки от посещенията може да откриете на фейсбук страницата на библиотеката:https://www.facebook.com/1704730839772690/

Ученици от VII до ХІІ клас се включиха в интерактивна разходка и игра „Светулки” по време на Дни на отворените врати. Инициативата се организира от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца във връзка с 1 ноември – Ден на народните будители и цели да представи дейността и ресурсите на библиотеката по иновативен начин.

Общо 115 участници от СУ „Козма Тричков”, СУ „Васил Кънчов”, ПЕГ „Йоан Екзарх” и ПГ „Димитраки Хаджитошин” се впуснаха в приключението да открият всички загадки, подготвени от библиотекарите, за да достигнат до крайната цел – да изберат съвременен будител, с когото се гордеят.

Под формата на игра учениците се запознаха с начина на търсене на информация в отделите „Заемна за дома” и „Обща читалня”. Младежите научиха и за новите технологии и ресурси, внедрени в „Зона за тийнейджъри”.

Играта е и своеобразно продължение на миналогодишната инициатива Кафене на знанието „#Събуди се за бъдещето” чиято цел бе учениците да назоват кои са българските просветители в 21 век.

Чарът на величествения врачански балкан, забулен в мъгла не остави безразличен авторът Мартин Колев при гостуването му в Регионална библиотека „Христо Ботев”.

„Докато се разхождах из града, гледах скалите и мъглата, усетих нещо магично. За пореден път се убедих, че България има голямо богатство от вълшебни места, за които трябва да се разкаже и могат да послужат за сюжети на фантастични книги”, коментира Колев.

Младият „повелител” на „Софийските магьосници” се срещна с читатели в града, за да разкаже какво е „ърбан” /градско/ фентъзи и кое му носи вдъхновение при писането.

„Едно от големите преимущества при писането на фентъзи е, че то ни помага да видим света по един нов начин. А когато човек започне да търси магията – тя изниква отвсякъде. Винаги дори става така, че вдъхновението е повече от времето”, сподели Мартин Колев.

Първият му роман „Софийски магьосници“ излезе през 2017 година и бързо го превърна в един от най-четените български автори. Втората книга „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа” отново изпраща читателите на вълшебни пътешествия из столицата. Караконджоли и самодиви срещу вече познати герои отново мерят сили по познати столични улици, забележителности и любими места.

Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Завършва психология в СУ и започва магистратура по творческо писане, пак там. Автор на сборниците с разкази „Кучето на терасата“ (2009) и „Микро“ (2016). През 2017 г. печели петия конкурс за камерна пиеса „Славка Славова“ на Театър 199.

Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца предлага на своите читатели безплатен достъп до образователната онлайн платформа Уча.се. Материалите в нея следват официалната училищна програма и са съобразени с държавните образователни стандарти.

Уча.се предлага на учениците над 12 000 видеоурока и теста по всеки предмет и клас, които покриват 97% от материала, изучаван в училище от І до ХІІ клас. Видео уроците представят материала чрез ситуационни примери и изискват едновременно гледане, слушане и писане – стимулиране на трите основни вида памет. Видеата са кратки и занимателни, което прави усвояването по-фокусирано и леко.

Наученото от видео уроците може да се упражни и затвърди с тестовете на Уча.се, чрез техния специален алгоритъм. При грешен отговор платформата автоматично предлага точния откъс от урока, за да се навакса пропускът.

Всеки ученик в сайта развива свой Уча.се виртуален герой в реално време, като в игра. Колкото повече ученикът гледа видеа, решава тестове и участва в дискусии под уроците, неговият герой преминава в различни нива, става все по-добър и събира баджове.

С приятни изненади и откровения врачани ще запомнят гостуването на Мария Лалева в града под скалите. Авторката на един от най-очакваните български романи през последните години гостува във Враца по покана на Регионална библиотека „Христо Ботев”, а специално за срещата пристигнаха читатели дори от съседните градове.

В кулминация на вечерта се превърна жестът на признание от читател, пътувал от Ботевград. Той изненада Лалева с нетрадиционен подарък – шапка, която задържа само за секунди и веднага я свали в знак на признателност към таланта й. Останала без думи Мария Лалева констатира  само „Има и такива мъже”.

Романът „Живот в скалите“ има свой път още преди да е публикуван, дори още преди да е завършен цялостно. Хиляди последователи на Мария Лалева в продължение на няколко години очакваха с трепет в социалните мрежи да се появи поредният цитат, в който да разпознаят себе си. Постепенно тези кратки фрази се превръщаха в афоризми и постигаха хиляди споделяния и вярна публика.

„Живот в скалите“ е книга за море и любов. Историята в романа „Живот в скалите“ заплита съдбите на няколко герои, които се срещат в стария Созопол. Младата нелечимо болна Марина и малкият й син Павел идват да живеят в морския град. Там се срещат с Михаил- известен пропил се актьор, Демир – мъдър и благ старец, Луиза – борбена и импулсивна арменка и баба Настасия – ясновидка и гадателка. Появата на жената и детето в малкия затворен свят на четиримата самотници в скалите преобръща живота на всички.

„Живот в скалите“ провокира да напуснем стереотипите и зоната си на комфорт в мисленето и ежедневието си, предизвиква ни да направим още една крачка навътре към себе си и да преосмислим посоките и решенията си.  Една книга, която не може да остави читателят безразличен и към която той ще се връща, за да преоткрие себе си чрез героите.

На ръба между философията и притчата, с динамичния си и честен изказ, с дълбоко психологическия разрез на героите авторът води читателя към изживяване на цялата палитра от човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и непрежалима загуба до тържество на красотата, любовта и истината.

Мария Лалева е категорична: „Любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен. Още по-голямата тайна на любовта е, че самата тя е едновременно и въпрос, и отговор. Защото е отделна енергия, отделен елемент от нас. Със собствен разум и воля. Не тя живее в нас, а ние в нея.“