Етикет: изложба

Изложба на коледни и новогодишни песнички и книжки на децата от миналия век под надслов „Коледен звън” е подредена в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. По традиция в дните преди Коледа библиотеката показва атрактивни свои колекции, които чрез посланията на времето ни връщат столетие назад във времето – в Стара Враца. Тази година акцентът е върху любимите мелодии и разкази от началото на ХХ век.

„От Никулден започва така нареченият „зимен увеселителен сезон” в Стара Враца, който продължава чак до Тудоровата неделя и е официално откриван в читалището с драматизация, декламации и музикални номера. От Никулден започва и раздаването на новогодишните честитки. Всъщност богатата и атрактивна програма, която съпътства Коледните, Новогодишните и всички зимни празници преди столетие оригинално съчетава възрожденските традиции и новите моди, донесени от Западна Европа и Америка за посрещане на празниците навън на площада, в читалищния салон или балната зала, вечеринките и забавите на хижата. Започва да звучи като зимна приказка този разказ от нашата празнична книжка, който днес припомнихме в сайта „Карта на времето” . Тази година, нашата Коледна приказка започва тогава – преди близо столетие и е за една зимна песничка и едно българско хоро, които са част не само от традицията на врачани, но и на всички българи тук и по света”, разказа краеведът при РБ „Христо Ботев” Калина Тодорова.

Учениците от СУ „Козма Тричков” – Враца „извикаха” зимата с вълшебните думи на песничката „Шаро и първият сняг”. Автор, на които е врачанинът Цветан Ангелов.

„Останал от малък сирак – едва осем годишен, със смъртта на милата му майчица си отива и детството. Той е пастирче на чужди крави, копае, продава момини сълзи в аптеките, събира и продава лековити билки, разнася локумчета на гости, дошли във Враца за Второюнските тържества. Бъдещият поет работи и учи и така успява да завърши основно училище, прогимназия и гимназия във Враца.

От милата си майка и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище –  стар сандък с детски книжки – „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои. Това предопределя и съдбата му на поет”, припомни Милена Николова.

Дунавското хоро е другият акцент в изложбата.

„Много говорихме и писахме през последните години за Духовата музика – емблемата на Северозападна България. Днес намирам още един повод да припомня, че емблемата пък на Духовата музика е Дико Илиев – „Дунавското” – символ на българския празник. Но нашата изложба е богата – ще минете през различите моди и музикални символи, ще се върнете в годините назад по вечеринките, благотворителните балово и дискотеките с хубав спомен, намигване и усмивка. Целта на нашата изложба е да стигнем до сърцата на хората и всеки да открие своята коледна мелодия  – тази, която през годините споделя с любимите хора. Пожелавам ви светли дни – и да не забравяме, че този блясък е само празнично отражение на истинския, на небесния огън в душите”, обобщи Калина Тодорова.

Първите книги на кирилица с поезия на Михай Еминеску подредиха в изложба под наслов „Еминеску – поет национален, поет универсален” в Трансграничен център за информация и комуникация Долж – Враца, към библиотека „Александър и Аристия Аман” в Крайова, Румъния . Двуезичната изложба е организирана със съдействието на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – София и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.

Ценната колекция бе официално представена в Националния ден на културата на Румъния, който се отбелязва на 15 януари с честване годишнина от рождението на Михай Еминеску.

Преведена на повече от 50 езика, поезията на Еминеску навлиза в България през 1894 г. с първия превод на стихотворението „Сънливите птиченца”. Статиите от румънските и от българските критици предлагат на българския читател възможност да се доближи до света на поета. Но едва през 1970 година излиза обширна статия със сравнителен характер, в която Илия Конев прави паралел между Христо Ботев и Михай Еминеску.

През 2016 г. излиза избрана проза „Бедния Дионис” съставител и преводач е Огнян Стамболиев. Прозата на Михай Еминеску обхваща широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в.

Изложбата посветена на „гения на румънската поезия”, известен и като „последния европейски романтик” ще остане до края на седмицата в Трансграничния център за информация и комуникация Долж – Враца, град Крайова.

При посещението си в град Крайова, представителите на българските библиотеки видяха и други редки и ценни притежания на Библиотека „Александър и Аристия Аман”.

Коледата и Новата година на ХХ в. в пощенски картички – изложба на Регионална библиотека „Христо Ботев”

Изложба на коледни и новогодишни пощенски картички под надслов „Коледни послания” се прави за трета поредна година в Регионална библиотека. През 2015 г.  показахме колекция от началото на ХХ в., през миналата година – дарение от уникати – ръчно изработени ретро картички от цял свят, а тази година представяме коледните послания на цяло столетие в 133 картички от различни периоди на ХХ в. Обособихме ги в три подтеми.

Пощенски картички на 100 години

Подбраните картички, обособили тази подтема са от първата половина на ХХ век, оригинали, произведени за българския пазар в Западна Европа, предимно Австрия и Германия. Отличават се със стил и деликатност. Символите не са крещящи, но са запомнящи  се – те внасят в началото на ХХ в. европейската мода и традиция, с целия набор от коледни атрибути – коледната елха, ангелчета и детелинки, коледни прасенца и шейни с деца, но разбира се над всичко това вълшебната звезда.

Библейската картина на Рождеството, фотография на т.н. католически „Битлиемчета”, характерни и за банатските българи от Врачанско –  пресъздадена чрез миниатюрните фигурки на Дева Мария, Йосиф и Младенеца под звездата, заобиколени от овчар със стадо е сред тазгодишното дарение, което получихме от Антикварна къща „Ценкулов” – 20 пощенски картички от началото на ХХ в. Лайтмотивът е т. н. „Семейна идилия” – варианти на празнична семейна романтика около елхата. Някои от тях са ретро снимки, допълнително оцветявани и украсявани, други са рисунки, трети пък са с оставено място за снимка или надпис, които се вписват в картината. Интерес представляват получените като дарение от Радосвета Крумова-Костуркова също през тази година миниатюрни пощенски картички из архива на семейство Костуркови във Враца. Характерни са за т. н. „сиромашко” време след Втората световна война и се разпространяват до национализацията – 1947 г. Една от тях е изпратена, заедно с визитката на студента „по зъболекарство” в София Димитър Тороманов да госпожица Генка Мичева, по-късно госпожа Костуркова от гара Роман с клеймо от 1947 г.

Пожеланията върху картичиките от първата половина на ХХ в. са кратки, но трогателни, далеч от празнословието, характерно за съвременника. Коледните послания са старателно изписани с мастило благопожелания за щастие, разбирателство и любов, заключили коледния дух, бит и традиции на нашите предци. Получателите им са откривани в големите и по-малки градчета или села от региона. Оригиналите се съхраняват в отдел „Краезнание”, а техни дигитални копия могат да бъдат открити в Дигитална библиотека на РБ „Христо Ботев”.

Дядо Мраз, Снежанка и новогодишният миг

Друго дарение  – на учителката Бойка Лозанска е в основата на представената тук колекция от 60-те и 70-те години на ХХ в. Показваме рисувани и допълнително украсени т. н. „златен прах” – брокат, заменен по-късно с натрошени фино счупени коледни играчки на „Фотоиздат”. Появяват се рисуваните картички на „Български художник” и снимките – черно-бели и цветни – на коледни макети и кукли, но хит са натюрмортите в битов стил. Цената им варира от 4 до 12 стотинки.

Голяма част от представените тук картички, които носят новогодишните послания на 80-те години са руски – поздравленията са „С Новам Годам”, а вместо Дядо Коледа от пъстрите рисунки се смеят Снегурачка и Дед Мароз, любимите анимационни герои на чавдарчетата и пионерчетата – Чибурашка, Крокодилът Гена, вълкът и зайчето от  „Ну погоди”. Те се мъдрят на качествена гланцова хартия с висококачествен цветен печат, за разлика от българските от този период. Децата си пишат с руски непознати другарчета, които им ги изпращат по пощата и ги събират с десетки и стотици – детски колекции в кутии от шоколадови бонбони или бисквити. Качествените картички родно производство от този период са с репродукции на картини от големите майстори на четката.  Всъщност сами можете да сравните качеството – на хартия, сюжет, изработка – печат.

От същия този период ние подробно представихме колекция „Коледни и новогодишни картички от цял свят” в миналогодишната ни коледна изложба  – едно красиво и наистина уникално дарение от д-р Вълчев, където акцент са майсторски изписаните луксозни картички върху ръчно изработена хартия от изтока, с различната и интересна за нас символика и отношение към ценностите на празника – ириса и пеперудата, цъфналата вишна, жерава, златните рибки и вулкана Фуджи.

Работилничка за щастие

В края на ХХ и началото на ХХI век ръчно изработената картичка не само навлиза като част от „дарената радост” на близките по празниците, но и става задължителен елемент от предпразнична еуфория днес. Т.н. „ателиета” и „работилници” за изработване на коледни картички представляват своеобразен празник в празника, където правенето на магия не е просто задължителното „Коледно шаблонче”, а истински радостни светещи очи и нетърпеливи ръце: едните – да изрисуват или залепят послание, другите – да го разгърнат и получат радостта.

И ако трябва да продължа с аналогията между празника преди столетие и днес – заключен в тези послания, ще кажа, че сърцето на Коледа си остава непроменено и светло – надеждата за любов, топлина, доброта, споделена с ближния!

Калина Тодорова

Чужденци, автори, ученици от врачанските училища и граждани успяха да се докоснат до богатството от редки и ценни издания, представено в изложбата „За Ботев и книгите”. Експозицията беше подредена във фоайето на Регионална библиотека „Христо Ботев” по време на тазгодишните чествания от подвига на поета-революционер и неговата чета – Ботеви дни 2017 г. Изложбата събра 100 неповторими издания от десет библиотеки в България и чужбина. Представените редки и ценни книги са притежания на Библиотека „Александър и Аристия Аман“ – град Крайова, Румъния, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – град София, Регионална библиотека „П. К. Яворов” – град Бургас, Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – град Варна, Регионална  библиотека „П.Р.Славейков” – град Велико Търново, Регионална библиотека „Христо Ботев” – град Враца, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – град Габрово, Регионална народна библиотека „Иван Вазов” – град Пловдив, Регионална библиотека „Любен Каравелов” – град Русе, Регионална библиотека „Г. С. Раковски” –  град Ямбол. За нас е гордост и чест, че благодарение на усилията на библиотечната общност и тази година станахме част от Ботеви дни чрез магията на словото и книгата.

В експозицията посетителите видяха издания систематизирани в няколко подтеми: съчинения на и за Христо Ботев; Биографична и мемоарна литература – спомени на Ботеви четници и съратници, Сборници от Ботеви чествания и юбилейни издания. Някои малко познати художествени произведения като единствения роман, посветен на поета-герой и няколко любопитни драматургични разработки; интересни и почти непознати за съвременника местни издания от Враца и различни български градове от началото на ХХ в.; миниатюрни издания и песнопойки.

Най-впечатляващи за посетителите бяха оригиналните преводи на Ботев, джобните календари, изданията на румънски и френски и някои съвременни издания, които пък пряко си кореспондират със свои предшественици.

Ценните издания предизвикаха интереса и на почетния консул на България в Марсилия, Република Франция Жан-Мари Рене Мартен, както и на създателите на детската книга „Разкажи ми за Ботев”.

В дните от 27 май до 2 юни изложбата беше представена и виртуално.

Общо 100 редки и ценни книги за Христо Ботев бяха представени в събота в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Неповторимите издания са подредени в изложба „За Ботев и книгите”, част от традиционните чествания по случай 141 години от подвига на поета-революционер и неговата чета – Ботеви дни 2017. „Денят е 27 май 1890 година. В центъра на град Враца се открива първият паметник на Христо Ботев и неговата чета. Той се налага като основно култово място за провеждане на все по-пищните, прерастващи във „всенародни” Ботеви тържества. Поставена още в първите години след Освобождението, традицията на Ботевите чествания продължава и днес. През годините тържествената програма се променя, но основното ядро от прояви е почти фанатично съхранено – обред, свързващ поколения, времена и светове. За нас е гордост и чест и тази година да сме част от Ботеви дни чрез магията на словото и книгата”, каза при официалното откриване краеведът Калина Тодорова. Тя изтъкна, че настоящата изложба е факт благодарение на усилията на библиотечната общност. Озаглавена „За Ботев и книгите”, експозицията представя редки и ценни книги, които са систематизирани в няколко подтеми: съчинения на и за Христо Ботев; Биографична и мемоарна литература – спомени на Ботеви четници и съратници, Сборници от Ботеви чествания и юбилейни издания. Някои малко познати художествени произведения като единствения роман, посветен на поета-герой и няколко любопитни драматургични разработки; интересни и почти непознати за съвременника местни издания от Враца и различни български градове от началото на ХХ в.; миниатюрни издания и песнопойки. Основното ядро от представените днес издания е с хронологичен обхват – от Освобождението до средата на ХХ в. С малки изключения – оригиналните преводи на Ботев, които също са част от изложбата и няколко съвременни издания, които пък пряко си кореспондират със свои предшественици. Експозицията „разказва” житейският път на революционера Христо Ботев от Калофер до Врачанския балкан. Представеното литературно наследство е събрано в 5 витрини. То обхваща издадени от Ботев приживе книги, като оригиналните преводи от 1875 година, отлично съхранени, благодарение на колегите от Регионалната библиотека в Русе, календари, първото издание на неговите Съчинения под редакцията на Захари Стоянов – 1883 г., поредица разработки, които поставят питания, породили нестихващи и днес дискусии: Къде е роден Христо Ботев? Кой уби Ботев? „Черепът на Хр. Ботев и В. Левски”, „Хр. Ботев и вестник „Тъпан” и „неизвестните произведения” на Хр. Ботев. Акцент в изложбата са някои малко познати художествени произведения като единствения роман, посветен на поета-герой с автор Георги Савчев – творба, буквално „възкръснала” преди няколко години от принудителното забвение. Интерес предизвикват и миниатюрните Ботеви календари от 20-те и 30-те год. на ХХ в., които се съхраняват в Регионална народна библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново. Песнопойките пък са и тематичен преход към последната подтема, в основата на която е една малко позната на съвременника мистерия, свързана с името на Ботев – „Ботев е жив”. Специално място в експозицията е отделено и на Библиотека „Александър и Аристия Аман“ – град Крайова, Румъния. В тяхната колекция има няколко книги на Ботев на румънски и френски език. Завеждащият отдел “Специални колекции” Адриана Бобуш разкри, че в техния фонд могат да бъдат открити едни от най-старите издания на Ботев, в които са събрани стихотворения и публикации на поета-революционер. Любопитни факти за откриването на ценното Ботево тефтерче разкри Евелина Стойнева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. „Още при качването си на кораба „Радецки” Христо Ботев много добре е знаел каква информация има в неговото тефтерче и при евентуалното му залавяне какви неприятности ще донесе на него и неговите съратници. Затова той го предава на един от своите съратници Димитър Гогов, който пътува заедно с него, но слиза една спирка по-рано на пристанище Бекет. Така много от личните документи на Ботев се оказват в Димитър Гогов, на който Ботев казва, че трябва да предаде на Тодор Пеев. Така тефтерчето остава у него до неговата смърт през 1904 г. Някъде към 1940 г. голям български книжовник Никола Данчов прави изследване на документите на Тодор Пеев и попада на тефтерчето на Ботев. Той публикува статия във в. Зора озаглавена „Някои неизвестни Ботьови реликви” и още в нея се казва, че тефтерчето трябва да се предаде за съхранение в Народната библиотека. Едва 8 години по-късно то попада в нашия „Български исторически архив”. В инвентарната книга на библиотеката е записано, че библиотеката е заплатила за тефтерчето 500 лв. Сега това е наша национална светиня, която може да се види благодарение на нашите дигитални архиви”, разказа Стойнева. Тя показа и копие на Ботевия подпис, както и книги, които могат да се нарекат не само библиографска рядкост, но и истинско богатство за фонда на Националната библиотека. Ценните издания от десетте библиотеки могат да се видят до 2 юни в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.

Още снимки от официалното откриване може да видите във фейсбук страницата на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца.