Изложба на Тома Трифоновски и книгата „Томата”, по повод 80 години от рождението на твореца, бяха представени във Враца. Картините на един от най-големите майстори в областта на женския портрет са подредени в синята зала на Младежки дом – Враца.
Произведения на Тома Трифоновски са притежание на Музея за модерни изкуства „Пти пале“ в Женева, Националната художествена галерия, на всички музеи в страната, на частни колекции у нас и в Италия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Македония, Дания, Кипър.
Специален гост на откриването на изложбата беше един от най-големите български художници Светлин Русев. Той благодари на съпругата на Трифоновски Светлана за инициирането на събитието и написването на книгата „Томата”.
„Днес художникът живее в други измерения, в които няма вчера и днес, няма начало и край, а само вечност… Не знам къде се скита неспокойната душа на Томата – дали търси утеха в наранената и ограбена България при старите комити и войводи, дали обикаля около църквата в родния край и търси загубената национална вяра, или тук някъде довършва ненарисуваната картина… Кой знае”, завърши Русев с цитат от разказа си „С Томата в Алеята на безсмъртните”, публикуван в едноименната книга.
„Всичко, което искам да кажа или да разкажа за Томата е написано в страниците на книгата. Благодаря на всички приятели, които се съгласиха да напишат разказите си и спомените си от срещите ни с Томата”, каза Светлана Трифоновска. Сборникът от живи спомени „Томата” представи Владислава Иванчева от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Животът на живописеца Тома, поместен в 272 стр., достоен за филм е разказан от 36 души. Като на основен фокус са красивите и лични спомени на Светлана Трифоновска. Сред авторите са и врачаните Цветан Дочев, Яна Кременска, Мариана Гълъбова и Райна Тошева.
Тома Трифоновски е роден в костурското село Драничево в семейство на македонски българи. Според собствените му разкази детските спомени са били най-ярките в съзнанието му. На 11 години по време на Гражданската война Трифоновски е изведен извън Гърция в групата на децата бежанци.
Късното си детство прекарва в Чехословакия, където го откриват родителите му чрез Червения кръст, и в Унгария, където учи живопис при проф. Ендре Домановски. В началото на 60-те години семейството се установява в България и Трифоновски завършва декоративно-монументална живопис в Художествената академия през 1966 г. Художникът живее и твори в Плевен, Враца и София.









