Общо 100 редки и ценни книги за Христо Ботев бяха представени в събота в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца. Неповторимите издания са подредени в изложба „За Ботев и книгите”, част от традиционните чествания по случай 141 години от подвига на поета-революционер и неговата чета – Ботеви дни 2017. „Денят е 27 май 1890 година. В центъра на град Враца се открива първият паметник на Христо Ботев и неговата чета. Той се налага като основно култово място за провеждане на все по-пищните, прерастващи във „всенародни” Ботеви тържества. Поставена още в първите години след Освобождението, традицията на Ботевите чествания продължава и днес. През годините тържествената програма се променя, но основното ядро от прояви е почти фанатично съхранено – обред, свързващ поколения, времена и светове. За нас е гордост и чест и тази година да сме част от Ботеви дни чрез магията на словото и книгата”, каза при официалното откриване краеведът Калина Тодорова. Тя изтъкна, че настоящата изложба е факт благодарение на усилията на библиотечната общност. Озаглавена „За Ботев и книгите”, експозицията представя редки и ценни книги, които са систематизирани в няколко подтеми: съчинения на и за Христо Ботев; Биографична и мемоарна литература – спомени на Ботеви четници и съратници, Сборници от Ботеви чествания и юбилейни издания. Някои малко познати художествени произведения като единствения роман, посветен на поета-герой и няколко любопитни драматургични разработки; интересни и почти непознати за съвременника местни издания от Враца и различни български градове от началото на ХХ в.; миниатюрни издания и песнопойки. Основното ядро от представените днес издания е с хронологичен обхват – от Освобождението до средата на ХХ в. С малки изключения – оригиналните преводи на Ботев, които също са част от изложбата и няколко съвременни издания, които пък пряко си кореспондират със свои предшественици. Експозицията „разказва” житейският път на революционера Христо Ботев от Калофер до Врачанския балкан. Представеното литературно наследство е събрано в 5 витрини. То обхваща издадени от Ботев приживе книги, като оригиналните преводи от 1875 година, отлично съхранени, благодарение на колегите от Регионалната библиотека в Русе, календари, първото издание на неговите Съчинения под редакцията на Захари Стоянов – 1883 г., поредица разработки, които поставят питания, породили нестихващи и днес дискусии: Къде е роден Христо Ботев? Кой уби Ботев? „Черепът на Хр. Ботев и В. Левски”, „Хр. Ботев и вестник „Тъпан” и „неизвестните произведения” на Хр. Ботев. Акцент в изложбата са някои малко познати художествени произведения като единствения роман, посветен на поета-герой с автор Георги Савчев – творба, буквално „възкръснала” преди няколко години от принудителното забвение. Интерес предизвикват и миниатюрните Ботеви календари от 20-те и 30-те год. на ХХ в., които се съхраняват в Регионална народна библиотека „Петко Р. Славейков” – Велико Търново. Песнопойките пък са и тематичен преход към последната подтема, в основата на която е една малко позната на съвременника мистерия, свързана с името на Ботев – „Ботев е жив”. Специално място в експозицията е отделено и на Библиотека „Александър и Аристия Аман“ – град Крайова, Румъния. В тяхната колекция има няколко книги на Ботев на румънски и френски език. Завеждащият отдел “Специални колекции” Адриана Бобуш разкри, че в техния фонд могат да бъдат открити едни от най-старите издания на Ботев, в които са събрани стихотворения и публикации на поета-революционер. Любопитни факти за откриването на ценното Ботево тефтерче разкри Евелина Стойнева от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. „Още при качването си на кораба „Радецки” Христо Ботев много добре е знаел каква информация има в неговото тефтерче и при евентуалното му залавяне какви неприятности ще донесе на него и неговите съратници. Затова той го предава на един от своите съратници Димитър Гогов, който пътува заедно с него, но слиза една спирка по-рано на пристанище Бекет. Така много от личните документи на Ботев се оказват в Димитър Гогов, на който Ботев казва, че трябва да предаде на Тодор Пеев. Така тефтерчето остава у него до неговата смърт през 1904 г. Някъде към 1940 г. голям български книжовник Никола Данчов прави изследване на документите на Тодор Пеев и попада на тефтерчето на Ботев. Той публикува статия във в. Зора озаглавена „Някои неизвестни Ботьови реликви” и още в нея се казва, че тефтерчето трябва да се предаде за съхранение в Народната библиотека. Едва 8 години по-късно то попада в нашия „Български исторически архив”. В инвентарната книга на библиотеката е записано, че библиотеката е заплатила за тефтерчето 500 лв. Сега това е наша национална светиня, която може да се види благодарение на нашите дигитални архиви”, разказа Стойнева. Тя показа и копие на Ботевия подпис, както и книги, които могат да се нарекат не само библиографска рядкост, но и истинско богатство за фонда на Националната библиотека. Ценните издания от десетте библиотеки могат да се видят до 2 юни в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.
Още снимки от официалното откриване може да видите във фейсбук страницата на Регионална библиотека “Христо Ботев” – Враца.






