Новини

От 4 януари 2021 година Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца ще работи в следния режим:

📚В „Заемна за дома, „Детски отдел“ и филиал в ж.к. „Дъбника“ ще се допуска само по един читател, а останалите ще трябва да изчакат реда си на разстояние не по-малко от 3 метра.

📰 В „Обща читалня“ също може да влиза само един потребител. Отделът ще работи единствено за справки и времето, което може да бъде прекарано в помещението е до 30 минути.

🖼️ Отделите „Краезнание” и „Изкуство“ ще работят по заявки, предварително изпратени на имейл: libvratsa@libvratsa.org. Необходимата информация ще бъде предоставена на следващия работен ден в отдел „Заемна за дома“.

💻 Справочно-библиографски и информационен отдел ще обслужва дистанционно чрез запитване на имейл: libvratsa@gmail.com, фейсбук страницата: fb/libvratsa/ и телефон: 092/626170. Опишете каква информация ще Ви бъде необходима и темата, за която се отнася. В кратки срокове ще върнем на Вашия имейл сканираната информация, с която библиотеката разполага. Важно е да оставите Вашето име и телефон за връзка, за да се свържем с Вас при необходимост.

😷 В сградата и залите на библиотеката не се допускат хора без маски.

🚶‍♂Всички читатели са длъжни да използват предоставените в отделите ръкавици.

🚶‍♂️В сградата на библиотеката не се допуска струпване на хора на опашки и в групи на разстояние по-малко от 3 метра.

📖 Всички върнати книги подлежат на карантина от 72 часа.

⌚Работно време:
Отдел „Заемна за дома“
понеделник – петък
9.00 ч. – 18.00 ч.
събота
9.00 ч. – 14.00 ч.

„Детски отдел“
9.00 ч. – 13.30 ч.
14.30 ч. – 18.00 ч.

Отдел „Обща читалня“
9.00 ч. – 12.00 ч.
13.00 ч. – 18.00 ч.

филиал в ж.к. „Дъбника“
8.00 ч. – 12.00 ч.
13.00 ч. – 17.00 ч.

Бъдете здрави и отговорни! Книгите са от нас.
Очакваме Ви!

Втората част от приключенията на семейство Куман от „Инцидент в Мадрид“ вече се пише и ако всичко върви по първоначален план, почитателите ѝ ще могат да я четат догодина по време на лятната си почивка, разкри Мария Пеева, известна още като Мама Нинджа. Писателката беше четиринадесетият гост в кампанията #ВкъщиСъмИЧета, организирана от Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца и най-голямата медия за четене и книги в България „Аз чета“.

Мария не се страхува да експериментира нито в писането, нито в живота, и идеята за първи криминален роман се появила още в началото на пандемията.

„Скучно ми беше. Исках нещо да се случва, да има екшън. Затова се случи и „Инцидент в Мадрид“. Много съм поласкана от положителните отзиви на всички хора, които вече са я прочели и искат още приключения на семейство Куман“, допълни Мама Нинджа. Авторката е пленена от криминалния жанр, затова и с удоволствие се впуснала да плува в него.

Мария Пеева загатна, че една от сюжетните линии в книгата може да отведе не само истинското ѝ семейство до Доминикана, но и познатите вече от книгата Константин и Катерина Куман. В загадка остава и нетрадиционната българска фамилия, която е избрала за героите си от романа, но разкри, че цялата история ще бъде разказана в следващите части от бъдещата поредица.    

В момента Мария също чете един от любимите си криминални писатели Ю Несбьо с книгата „Синът“. Тъй като никога не остава без нови книги, отново си е подготвила избрани заглавия, а през коледните ваканции най-много обича да се впуска в историите, разказани от Луиз Пени.

Винаги за Коледа подарява книги – на семейството, приятелите, учителите на децата.

„Книгите са страхотен подарък особено когато улучиш предпочитанията на човека, но дори и да ни ги улучиш, пак са хубав подарък, защото така може да откриеш автор или жанр, към които иначе не би посегнал“, категорична е Мама Нинджа. Писателката е щастлива, че българите все повече четат и все повече български автори се търсят. И се надява следващата стъпка да е към това българската литература да бъде повече превеждана в чужбина.

Запис от цялата среща може да гледата тук:

Това беше и финалната среща за 2020 година от съвместната кампания #ВкъщиСъмИЧета на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца и „Аз чета“.

Идеята за виртуалните срещи дойде в първите дни на извънредното положение за ограничаване разпространението на коронавирус, обявено през март 2020. В продължение на 9 седмици бяха представени 9 от водещите имена сред българските писатели – Нуша Роянова, Радостина Николова, Невена Басарова, Александър Чобанов, Мария Донева, Димитър Калбуров, Александър Шпатов, Ралица Генчева и Радостина А. Ангелова. Успешният формат за онлайн представяне на писатели се възобнови с втория локдаун през ноември. В серията от срещи отново бяха направени книжни премиери на най-новите заглавия, издадени през последните месеци на годината. Селекцията от автори включи писателите – Камелия Кучер с новия ѝ роман „Сън“, Катя Антонова с „Гениалните рецепти за сладкиши на Ванилия“, Георги Бърдаров с първо представяне на романа „Abslovo te“, Мария Пеева с началото на криминалната поредица „Инцидент в Мадрид“ и за втори път специален гост беше Невена Басарова с „Упражнения за етикет“, като продължение на бестселъра „Детска академия за добри обноски“.

Съвместната инициатива за представяне на автори онлайн отново доказва, че дори във времето на социална изолация обществената библиотека продължава да бъде предпочитан партньор и новатор като използва възможностите, предлагани от дигиталната среда за достъп на потребителите си до литература и изкуство. Кампанията е и ценен жест на подкрепа към творците, които имат не по-малко нужда от подкрепа в разгара на тази пандемия.

Общо 2002 читателски карти получиха като подарък врачани в първите 10 дни на ноември. Новите читатели избраха да посетят Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца или да заявят своя абонамент онлайн от 2 до 10 ноември, и се възползваха от възможността да станат притежатели на специалните карти за деца и възрастни, изработени по случай 1 ноември – Ден на народните будители.

Най-много са новите читатели в „Детски отдел“ – 911. В „Заемна за дома” потребителите станаха с 827 повече. За първите 10 дни на месеца, във филиала на библиотеката в ж.к. „Дъбника”, са направени общо 264 специални читателски карти. Част от читателските карти получиха и участниците в тазгодишните „Есенни игри“ в библиотеката, който преминаха изцяло в онлайн формат. Във виртуалните забавления се включиха 7 групи на детски градини от града. Те слушаха есенна приказка, откриваха плодове и зеленчуци спрямо сезона и решаваха онлайн куиз с любими герои.

„Сън“ е роман за стените, които поставяме пред себе си и после цял живот не можем да прескочим. Това е една история за вътрешните ни борби, каза писателката Камелия Кучер при онлайн представянето на новия си роман.

Авторката гостува виртуално на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца в първата от серия срещи, подготвени от библиотеката и най-големия сайт за четене и книги в България – „Аз чета“. Онлайн книжни премиери ще продължат през месеците ноември и декември.

Третата книга на Камелия Кучер – „Сън“ – има и прилики, и разлики с предишните ѝ две произведения – „Дом“ и „Нощ“. Според нея си приличат по това, че обхващат и носят сходен дух и в тях има мечтателност. Действието в романа се развива в Лисабон, Португалия – място, на което Камелия със сигурност иска да се върне. В него историите на три семейства се преплитат на фона на диктатурата на Салазар, Революцията на карамфилите и фадото. „Сън“ се различава от другите книги на авторката по обем – тя е почти два пъти по-голяма, и по сюжетната линия – разказва семейна история. В книгата се преплитат съдбите на 3 семейства и образите са по-противоречиви. Камелия е привлечена от идеята да изследва именно междусемейни отношения – брат и сестра, баща и син. И успешно го и постигнала в новата си книга.

За нея описването на чужди места, далеч от родните, носи предизвикателства, но разказването на истории от нашата действителност ѝ се струва далеч по-трудно.

„Когато описваш чужди места, не си обременен от злободневието, от историята, докато вече в родното ти място тази обремененост я има. И тогава няма как да е описана толкова красива. Ако пиша са родното си място, ще се изправя пред вътрешна борба с мен самата. Въпреки това, вече се надявам, че четвъртият ми роман ще бъде български“, обясни Камелия.

За писателката вечерите са най-продуктивни. Понякога ѝ се случвало сънищата ѝ да оформят мислите и вдъхновението ѝ.

След себе си Камелия определя съпруга си като най-големия ѝ критик, дори той е и първият читател на ръкописите ѝ. Стела, София и Даниел пък са нейните три деца, на които е посветен и романът „Сън“.

„Иска ми се някой ден те да прочетат романа и да успеят да разберат това, което съм вложила като смисъл за тях тримата – винаги да се държат заедно“, сподели писателката.

Камелия е обмисляла и бъдещето филмиране на романите си и е сигурна, че ако един ден тази мечта се реализира, режисьор ще бъде Яна Титова. Тя е работила и по двата трейлъра на книгите „Нощ“ и „Сън“.

Камелия Кучер издава своя дебютен роман „Дом“ през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на „Дом“ сред най-четените заглавия на български писатели се нареди и втората ѝ книга „Нощ“ – една вълнуваща история, започнала в Рим по време на Втората световна война. Двете книги имат вече по няколко издания и са сред номинациите за най-престижните литературни награди.

Видео от целия разговор може да видите тук:

„Памет и паметници” e тема на седемнадесетата регионална краеведска конференция, организирана от Регионална библиотека „Христо Ботев” и Регионално управление на образованието – Враца. Форумът ще се проведе на 19 ноември от 10 ч. изцяло онлайн. Откриването на конференцията ще се излъчва на живо през фейсбук страницата на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца.

По традиция в конференцията ще се включат изследователи от трите области в Северозападна България – Враца, Монтана и Видин. Форумът събира на едно място историци, етнографи, краеведи, научни работници, преподаватели, студенти и ученици.

В началото на срещата ще бъдат обявени и победителите в регионален конкурс: „Най-добра библиотека в област Враца 2020 г.”, „Най-добър библиотекар в област Враца 2020 г.” и „Подкрепа за библиотеките 2020 г.”.

Координатор на конференцията:

еmail: kraeznanievr@abv.bg

тел. 0879 548 911

Програма на Седемнадесета регионална краеведска конференция „Памет и паметници”

19 ноември 2020 година

9.30-10.00  Онлайн регистрация на участниците

10.00-10.10 Откриване на конференцията

Първа сесия – ръководител Калина Тодорова

10.10-10.20 „Историята за нея е страст – в памет на Весела Пелова“– Маргарита Василева – Държавен архив –  Враца

10.20-10.30 „Документът – памет за бъдещето” – Маргарита Василева – Държавен архив – Враца

10.30-10.40 „Пътят на книгата: Спомен за печатницата във Враца“ – Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца

10.40-10.50 „Вазови герои, пътеки и места във Врачански Балкан” – Джанан Мюмюн, Весела Врачовска, Веселин Дичков, Марина Илиева,Цветелина Цветанова, р-тел Ива Иванова – СУ „К. Тричков” – Враца

10.50-11.00 „Отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” – пазител на книжовната памет на Видинския край” – Наталия Николова и Галина Стоянова, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” –  Видин

11.00-11.10 „Старата турска баня в Оряхово” – д-р Евгения Найденова – Исторически музей – Оряхово

11.10-11.20 „Забравената памет – имало ли е имоти на Рилския манастир в Оряховския край” – гл. ас. д-р Деница Петрова – Институт за исторически изследвания при БАН

11.20-11.30 „История на „Паметникъ – Читалище Надежда” гр. Оряхово от първите десетилетия след Освобождението до края на 30-те години на ХХ в.” – Нели Кузманова и Боряна Маринова – НЧ „Надежда 1871”- Оряхово

11.30-11.40 „Паметникът на Св. Софроний Врачански във Враца” – Христо Божков, Художествена галерия „Ив. Фунев”, РИМ – Враца

11.40-11.50 „Паметникът на Кръстьо Пишурка в град Лом – израз на почитта на ломчани към бележития възрожденски деятел” – Ангелина Емилова – Държавен архив – Монтана

11.50-12.00 „Паметната плоча на загиналите възпитаници на Фердинандската средищна прогимназия във войните за национално обединение (1912 – 1918)” – Марин Замфиров – Държавен архив – Монтана

12.00-12.10 „Непримиримият Иван Тодоров Горуня” – Светла Димитрова – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – Ф-л Враца

12.10-12.20 „Митрополит Калиник – Достоен следовник на Свети Софроний Епископ Врачански” – Цветана Евгениева

12.20-12.40   Обяд/почивка

Втора сесия – ръководител Румяна Цветкова

12.40-12.50 „Оброците на селищата в Ботунския край“ – Христина Кръстева, НЧ „Н. Й. Вапцаров“ – Криводол

12.50-13.00  „Село Видраре – памет и паметници” –Галя Дикова-Иванова, Мариана Йорданова –  Исторически музей – Правец

13.00-13.10 „Паметник на загиналите през войните 1912 – 1918 г.” – Теодора Симова, Галя Гавазка – НЧ „Н. Й. Вапцаров” – Хърлец

13.10-13.20 „В пантеона на безсмъртието: 56 вóини от община Мездра загиват в двете фази на Втората световна война (1939-1945 г.)” – Мирослав Гетов

13.20-13.30 „За името на село Кален и неговото средновековно минало” – д-р Христина Маринска

13.30-13.40 „Кольо Черкеза – една от светините на белослатинци” – Светлина Берова – Бяла Слатина

13.40-13.50 „Иван Попов и читалището в Търнак” – Виолета Кръстева – НЧ „Развитие – 1892” – Бяла Слатина

13.50-14.00 „Антропонимите в Белослатинския регион” – Василка Цачева – Бяла Слатина

14.00-14.10 „Да си спомним Старото училище на Паволче” – Красимира Йончева, Мария Божковска – НЧ „Фар” – Паволче

14.10-14.20 „Незабравените герои“ – Николай Цветанов, ПГ „Коста Петров“ – Борован – р-тел Емилия Георгиева

14.20-14.30 „Паметник на загиналите през Втората световна война съветски летци – село Малорад, Врачанско“ – Галина Бешовишка – НЧ „Просвета 1919” – Малорад

14.30-14.40 „Оброците на село Моравица” – Янка Николова – НЧ „Светлина 1926” – Моравица, Мездра

14.40-14.50 „Признателност и почит към моите предци” – Венелин Сабадош

14.50-15.00 „Духовен крепител на българщината: Из историята на църквата „Св. Възнесение“ – с. Баница – д-р Анета Дилова

15.00-15.10 „Драгомир Георгиев Шопов – един от кметовете на Община Зверино” – Ивана Захариева

15.10-15.20„Кръсто Пишурка – една закъсняла епитафия“ – Александър Александров – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново

15.20-15.30 „Концептът памет в Интернет дискурса” – гл. ас. д-р Надежда Николова, ИБЕ – БАН –  София

15.30-16.00 Дискусия и закриване на конференцията

Отличиха Силвия Павлова за „Библиотекар на годината” за 2019 година. Директорът на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца получи престижното отличие по време на десетите годишни награди на Българска библиотечно-информационна асоциация. Призът се връчва за високи постижения в реализацията на мисията на библиотеките.

Церемонията се проведе в рамките на ХХХ национална конференция на ББИА „Библиотеките в дигиталната епоха”, на 15 и 16 октомври в София.

По време на форума Силвия Павлова представи начини, чрез които да останем свързани с читателите, дори по време социална изолация. Директорът на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца разказа как заедно с екипа успяват да съчетават физическото и цифровото в работата си, дори във виртуална среда. Акцент в презентацията е кампанията за онлайн представяне на писатели, организирана от най-големия сайт за четене и книги „Аз чета” по време на извънредното положение през месеците март – май 2020. Виртуалните книжни премиери затвърдиха и основната роля на обществените библиотеки при откриване и представяне на авторите и създаване на място и формат чрез които писателите и читателите могат да се свързват и макар опосредствани чрез технологиите, да общуват пълноценно дори във времето на социално дистанциране.

За втора поредна година Враца се превърна в книжен град по време на литературния фестивал, организиран от Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца.  Топ писатели, творци и артисти гостуваха в дните от 24 до 26 септември, за да насърчат любовта към книгите, думите и четенето, да вдъхновят хората от всички възрасти да изследват нови идеи и да разширяват хоризонтите си.

Магичните творчески вечери започнаха със спектакъл по „Малкият принц” и атрактивно огнено шоу на театрална група ТЕМП. Веднага след това на сцената пред библиотеката се качи актьорът, музикант, текстописец, фронтмен на група „Обичайните заподозрени” и един от най-многоликите и талантливи артисти в България – Стефан Вълдобрев. Този път обаче неговата роля беше и на писател, защото представи за първи път пред врачанската публика дебютната си „Книга за песните”. Вечерта продължи дълго след залеза с много музика и откровени разкази за всеки от текстовете, описани в книгата.

През втория фестивален ден в града пристигна атрактивният плевенски художник Деян Павлов – Джими. През целия ден той прави демонстрации на ръчно изработване на хартия. Всички посетители имаха възмoжнocттa дa ce зaпoзнaят c мaтepиaлитe, cpeдcтвaтa и нaчинитe зa пиcaнe пpeди oтĸpивaнeтo нa xapтиятa, ĸaĸтo и caми да пpoизвeдaт pъчнo xapтия. Участниците се докоснаха до папирус, пергамент, мастилница и други любопитни предмети.

Вечерта за първи път във Враца пристигна и писателят Георги Господинов, който представи новия си роман „Времеубежище”. Впечатли присъстващите с историите за неговите първи детски спомени и сънища, вдъхновили го да стане писател, обясни, че 90-те са неговото любимо десетилетие. Модераторът на срещата, журналистът Ива Антонова пък „го върна” назад във времето със статия за него в списание „Егоист”. Младите врачански читатели успяха да очароват писателя с любопитството към творчеството му и интересните въпроси, които му задаваха.

Третият фестивален ден беше изпълнен с книжни магии и чародейства. Още от сутринта най-малките се включиха в куклено шоу „Джобни чародейства” на Мануела Саркисян. В спектакъла специален участник беше публиката, пред която куклата Чародея разкри петте си тайни, представляващи неизчерпаем източник на сила.

Вечерта пристигна актьорът и илюзионист Ненчо Илчев. Той представи „Забранената книга за фокуси”, както и някои от специалните си магически трикове. След това фоайето на библиотеката се превърна в ателие за рисуване със светлина. Невероятните вълшебници от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС сътвориха приказен свят за всички гости. Магичните сюжети „оживяваха“ с помощта на уникалната фотографска техника и богатото въображение на всички присъстващи.

Пред очите на публиката се изрисуваха идеите на всеки участник атрактивно, индивидуално и бързо. Всеки участник в това приключение си тръгна с подарък – необикновена снимка от своята история.

През трите дни отвори и книжен базар. Включиха се местни книжарници, врачански писатели и гостуващи издателства. Пред сградата на Народно читалище „Развитие 1869”, бяха подредени заглавия от селекцията на книжарница „Нова галерия”, издателство „Тогедър академи” и фондация „Въздигане”, издателство „Медиа груп“ – Враца, Конфедерация на българските писатели – клон Враца, съвместно с поетичен клуб „Арфа“, книжарничка „Извор“, село Челопек на Сдружение „Книгини” и издателство „Жанет 45“.

Освен да видят нови книги, малките гости на базара можеха да се включат и в игра „Съкровищата на Траките“, организирана от издателство „Тогедър Академи” и фондация „Въздигане”. Тя беше насочена към малките изследователи от II, III и IV клас и се проведе на 24 и 25 септември, при шатрите на книжния базар, пред сградата на Читалище „Развитие“.

Събитието се проведе с помощта на Община Враца, Народно читалище „Развитие 1869” – Враца и Регионално управление на образованието – Враца.

Осъществи се с медийната подкрепа на azcheta.com, detskiknigi.com и openvratsa.bg.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

„Съживяването на културата ще стане чрез търсенето на истината, която невинаги е приятна”, каза Калин Терзийски при гостуването си във Враца. Той допълни, че неговата цел като творец е да предизвика криза в мисленето на хората, а не да говори приятни и мили думи.  Със срещата в Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца писателят стартира серията си от представяния в страната, по случай неговия 50-годишен юбилей. Заедно с писателя в града пристигнаха и представителите на издателство „Лексикон”.

Калин Терзийски е един от най-популярните български автори, носител на Европейската награда за литература. Роден е през 1970 година в София – Подуяне. Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и сега – има шест самостоятелни изложби. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор, сценарист. В периода 2007 – 2017 г. е издал двадесет книги – тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа. В началото на 2018 г. Калин Терзийски представи във Враца и последния си роман „Разкажи ми”.Книги на автора са издавани на английски, руски, македонски, чешки, полски, немски, а отделни разкази и стихотворения – още и на турски, испански, сръбски.