Торлака представя „Май ше ни бъде…” във Враца

Стоян Николов-Торлака пристига във вторник във Враца, за да представи ударния завършек на трилогията „Северозападен романь“ – „Май ше ни бъде…“. Книгата ще бъде презентирана в Обща читалня на Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца, а началото е в 18 ч.

Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата… Какво повече можем да искаме от една книга?!

Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“ – третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.

В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.

Диалектът е все така колоритен, а за незапознатите с него, отново е предвиден речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги. Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.

„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.

За повече информация Facebook: Торлака

Ето какво казват читатели за „Май ше ни бъде…”:

Христо Блажев, рецензия в блога „Книголандия“: http://knigolandia.info/book-review/mai-she-ni-bude/

Деница Райкова:
„Писах, трих, мислих, пак писах, пак трих. Чаках тази книга с месеци, и когато най-после я дочаках, я четох умишлено бавно, връщах се назад, препрочитах, мислих. Отложих нарочно прочитането на последните страници, с надеждата, че през деня ще ми е по-лесно да си събера мислите и впечатленията си.
“Май ще ни бъде…” е различна от предишните две книги в “северозападната трилогия”. Различна и все пак подобна. Подобна, защото мястото и героите са си същите. И мястото пак си е затънтеното село Диви дол, което сякаш със самото си име показва, че там “просто няма какво да се случи”.
Но това е само на пръв поглед. Защото тук, в тази трета книга, нашите познати “пустиняци” вече имат цели. Стремежи. Планове. И сякаш вярват, не просто се надяват, а вярват, че може би пък… все пак… има начин за излизане от блатото, че може би дори едно такова село, чието име звучи безнадеждно, все пак има какво да даде и да покаже. И то не с гордо биене в гърдите и възгласи: “И ний сме дали нещо на света”, а с труд – жесток, тежък труд, с надеждата, че може би с този труд ще бъде постигнато нещо.
Нищо не е прикрито или “замазано” в тази книга – нито завистливостта и стремежът да се попречи на другите, които искат да постигнат нещо, нито дребните селски “вражди”; но тук са и човечността, и готовността да помогнеш на изпаднал в беда човек, и желанието да докажеш, че “селянин” не е синоним на “негоден за нищо човек”. Разбира се, всеки от героите допуска своите грешки, има своите съмнения, показва понякога тъмната си страна. Но именно това ги прави убедителни, истински, живи. И, да, сигурно би могло да се каже, че измисленото село Диви дол, там някъде, “у Северозападо” може да измислено по прототип на което и да е българско село. Може би. Но то е толкова живо и ярко описано, та си мислиш, че сигурно наистина там някъде има точно такова село, точно с това име, и че можеш да отидеш там и да срещнеш същите онези герои от книгите на Торлака.
Затварям книгата и също като в заглавието си казвам, че Май ще не бъде – ще ни бъде, докато има такива хора, които въпреки всичко продължават борбата си тук, хора, които зад привидната си грубост и първичност все още пазят някаква човечност и доброта, и искат не просто да оцелеят, а да докажат на себе си, че нещата могат да станат по-добри.
Та… ще ни бъде!“

Венета Райкова:
„Затворих и последната страница от великолепната книга “ Май ше ни бъде…” на невероятния автор Стоян Николов-Торлака. Изчетох с интерес диалектните думи и се насладих на първичната им жива сила. Ошашавена и дрогирана съм до крайна степен от цветния разказ за хора, животни, природни красоти и магията, която е около нас. Възхитих се от въздействащия стил, майсторството с малко думи да се описват много неща. В тази книга няма второстепенни герои. Всички споменати са с характер, живи, искрящи и запомнящи се. Доброто и лошото са в нас. В зависимост от обстоятелствата излиза това, което е необходимо. Благородството и божественото е в сърцата ни и понякога го разбираме. Няма да сложа книгата при другите. За да не я притискам. Защото тя има сърце и душа. Трябва да диша. Благодаря, благодаря, благодаря!“

Александър Петров:
„Въпреки че би било хубаво да имаме нови срещи с любимите персонажи от трилогията на Торлака, “Май ше ни бъде…” е идеалният завършек. Също така е мехлем за раните, които нанесе “Автономията????”. Третата част е смешна, ама толкова смешна, че на моменти се смеете така, че искате да прочетете какво става нататък, но физически не е възможно.
Забавните моменти обаче не са писани за сметка на дълбоката и силна история. Познатите герои преминават нови изпитания, учат се, борят се, успяват, провалят се, но с торлашки устрем продължават с рогата напред.“

Мария Кендичева:
„Пестих я. Мноооого я пестих, но… уви, свърши! И да, тази наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане “Северозападен романь”. Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак “Автономията????” ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Но… Сега дочетох “Май ше ни бъде…” и… Още си я “примлясквам”. Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам.“